Тиери Волтон: Защо осъждаме престъпленията на нацизма, а приемаме тези на комунизма?
“Ленин е изобретателят на комунистическата система, всички останали ръководители единствено са я ползвали, разкрасявайки методите му. В историята на комунизма няма раздор, а последователност, нещо по-лошо: утежняване с апотеоза на безспорната драма на алените кхмери в Камбоджа. Независимо дали го искаш или не, да твърдиш, че си болшевик, или да си бил подобен без страдание, значи, че се нагърбваш с тази история и тази равносметка. Можем ли да си представим един национал-социалистически симпатизант да се оправдава за нацистката политика? Затова и равносметката на комунизма е толкоз сложна за схващане. Тя визира толкоз хора в международен мащаб, че избират да я не помнят или отрекат ”. В новата си книга, Le Négationnisme de gauche (Левият негационизъм), Тиери Волтон проучва историческата и идеологическа слепота на избрана част от левицата за закононарушенията на комунизма. Според френския историк това отричане е освен честен въпрос, само че и пречи на ясното разбиране на днешните провокации: експанзионизма на Китай и възхода на ислямизма. Интервю с Тиери Волтон разгласява " Фигаро ".- Защо тази книга против “левия негационизъм ” се появява през днешния ден? Защо този въпрос е толкоз значим в един преобладаващо “постокомунистически ” свят?
- Именно тъй като живеем в посткомунистически свят, е значимо да разберем каква беше тази идеология и произлизащата от нея система, да забележим какво е останало през днешния ден в страните, които не престават да се осланят на нея, и в главите на хората, които тази теория е очаровала.
Преди две години, във връзка 100-та годишнина от октомври 1917 година, събитието, сложило началото на комунистическия ХХ век, същинската действителност на тази трагична история остана скрита от доста клишета, макар потвърдените и безспорни обстоятелства. Именно това е негационизмът: не пояснение на историята, което е въпрос на мнение, а отказване на действителността.
Представянето на появяването на комунизма като красиво завладяване на индивида, с неговите славни страници, популяризирани от тогавашната агитация, целяща точно да скрие истината за драмата, които множеството медии използваха преди две години, без да помислят, символизира устойчивостта на този негационизъм.
Ако не погледнем в лицето тази история, сме обречени да не разберем нейното завещание, като политиката на Русия при Путин, популисткия уклон на някои някогашни социалистически европейски страни или пък експанзионизма на Китай. В по-широк смисъл, в случай че не забележим равносметката от комунизма, в случай че я омаловажим или по-лошото - отречем, може да позволим на други смъртоносни идеологии от този или друг вид да провокират същите пагубни последствия. Борбата с левия негационизъм, както всички форми на негационизъм, е колкото въпрос на морал, толкоз и защитна мярка, в името на “Никога повече! ”.
- С отричането на нацистките закононарушения се борим сурово, до момента в който отричането или омаловажаването на закононарушенията на комунизма се приема. Как си обяснявате този двоен стандарт?
- Двата случая са разнообразни. На първо място, нацизмът беше надвит и наказан от спечелилите, комунизмът рухна самичък и не беше обект на никакъв развой, бил той и честен. Така че нашето отношение към предишното не е едно и също. Освен това техните идеологии нямат нищо общо: едната е изключваща, до момента в който другата, противоположното - претендира, че е обединителна. От едната страна - определен народ против всички останали нации, а от другата - обещанието за ярко бъдеще за цялото човечество. Нацизмът развива неравенството на расите, до момента в който комунизмът предлага класово равенство; отменяне против привличане, по този начин да се каже. Егалитарното общество, дадено от комунизма, сграбчва всичко хора, това е повода, заради която е толкоз мъчно да се одобри неговата равносметка, тъй като тя убива всяка вяра.
Впрочем, и това е от значително значение, геноцидът над евреите е посягане към всички хора, тъй като става дума за елиминиране на Другия, т.е. на мен, тъй като аз постоянно съм различен за някого. Класовото изтребване, осъществено от комунистите, е по-позволено, в случай че дръзвам да кажа, защото става дума за елиминиране на политическия зложелател, нещо, което хората постоянно са практикували, откогато живеят в общество. Само че, и в това е значителният и пагубен принос на комунизма за човечеството, в никакъв случай страните не са практикували толкоз кървава революция против личния си народ, както тези, които се осланят на тази идеология.
- Често се счита, че отрицателите на газовите камери идват от крайната десница. Вие обяснявате, че идеологическият генезис на негационизма е по-сложен и може да има пропускливост сред крайнодесния и крайнолевия негационизъм…
- Сред отрицателите на газовите камери има такива, които са водени от расови аргументи, които изобличават претенциите на евреите, че са богопомазан народ и, в последна сметка, са заслужили ориста си. Обвиняват ги, че желаят да оползотворят мъченичеството си. Те се стремят да омаловажат геноцида, да потвърдят, че лагерите за изтребване не са били това, което се приказва.
На другия ръб, който е политически, са тези, които настояват, че Аушвиц е послужил за заслон на съдружниците, на капиталистическите демокрации, с цел да скрият или омаловажат личните си закононарушения (колониализъм, употреба от човек на човека и т.н.). Те също слагат под подозрение мащаба на закононарушението. Подобно пояснение размахват отрицателите на комунистическата равносметка, които настояват, че изтъкването на драмата на ГУЛАГ служи да се прикрият злоденията на капитализма. По това всички негационисти си наподобяват.
- Защо левият негационизъм, както и десният, постоянно вървят ръка за ръка с антисемитизма?
- Крайнодесните и крайнолевите негационисти се сплотяват в изобличението на Израел - който, съгласно едни, е оправдание за западното възприятие за виновност, а съгласно други - предмостие на капитализма-империализма на арабска земя. За благополучие, антисемитизмът е отритнат, всички настояват, че са антиционисти, само че в реалност постоянно Евреинът, Другият е този, който пречи, за който става дума.
Антисемитизмът не е привилегия на нито един лагер. На расовата конотация на десницата подхожда класовата визия на левицата, която дълго време е отъждествявала евреите с богатите. Това доближаване на негационизмите на гърба на Израел - без значение какво мислим за политиката, водена от тази страна - е червено-кафяво преобразяване, мълчешком съглашение против общия зложелател, сходно на предвоенния пакт Хитлер-Сталин против демокрациите.
- Китай, който одобри глобализирания капитализъм, през днешния ден се радва на известна политическа и медийна благосклонност. Не е ли той не по-малко комунистически?
- Комунизмът на власт се характеризира с един неоспорим и боготворен водач, една-единствена идеология, една партия. Китайската национална република дава отговор на тези критерии. При комунизма е значим абсолютният надзор на властта, като този на китайската партия-държава. Капиталистическата лакомия, която е сляпа пред необятния пазар на някогашната империя, послужи и към момента служи на тази тоталитарна комунистическа власт да укрепва могъществото на страната и да утвърждава контрола си над обществото.
Някои демокрации стартират да схващат това, до момента в който Пекин от ден на ден постанова своите възгледи на интернационалната сцена. В историята има едно предписание, че режим, който потиска личния си народ, какъвто е казусът с комунистите в Китай, съставлява опасност и за своите съседи. Така че възходът на китайския империализъм е евентуална заплаха. Медиите, смаяни от триумфите на Народната република (дължащи се значително на западните вложения, да не го забравяме), стартират също да се тревожат. Беше време.
- Каква е отговорността на интелектуалците, изключително на френските, за този негационизъм? Защо комунизмът упражнява такова въздействие върху тях?
- Днешният ляв негационизъм се корени в слепотата на интелектуалците за комунизма през целия ХХ век. Създаването от Ленин на партия на професионални революционери, предопределена да размени загиващия пролетариат, който се е обуржоазил, с цел да прави гражданска война, разреши на дребнобуржоазните интелектуалци (средата, от която произлизат множеството комунистически ръководители) да се окажат в сърцето на протичащата се история.
Марксизмът-ленинизмът отговори на устрема на интелектуалците, които още от Платон мечтаят да водят народа, предлагайки му и управление, и пътен лист: да създадат гражданска война, с цел да построят социализма, който би трябвало да докара до комунистически парадайс. Най-тъжното в тази слепота е измяната на вярата от самата комунистическа процедура. Действително всички интелектуалци, които не се подчиниха на партийната линия, бяха първите премахнати от въпросните режими, под аплодисментите на техните сътрудници на Запад, които оставаха опиянени от доктрината. Във Франция традицията на политическа ангажираност на интелектуалците, още от епохата на Просвещението, изяснява особеното им увлечение към комунизма, със съпътстващата го слепота.
- Според троцкистите ленинизмът няма нищо общо със сталинизма. Не се ли отклони от правия път комунистическата идеология? Може ли да бъдеш болшевик, без да си взаимен с неговите всеобщи закононарушения?
- Ленин е изобретателят на комунистическата система, всички останали ръководители единствено са я ползвали, разкрасявайки методите му. В историята на комунизма няма раздор, а последователност, нещо по-лошо: утежняване с апотеоза на безспорната драма на алените кхмери в Камбоджа.
Независимо дали го искаш или не, да твърдиш, че си болшевик, или да си бил подобен без страдание, значи, че се нагърбваш с тази история и тази равносметка. Можем ли да си представим един национал-социалистически симпатизант да се оправдава за нацистката политика? Затова и равносметката на комунизма е толкоз сложна за схващане. Тя визира толкоз хора в международен мащаб, че избират да я не помнят или отрекат.
- Същите ли са механизмите на отрицанието на някои интелектуалци по въпроса за ислямизма?
- До известна степен има подобие сред комунизма и ислямизма, разбиран като политическа интерпретация на мюсюлманската вяра: една и съща рекламация, че желаят да трансформират хората, налагайки им общи способи на живот, и една и съща упоритост да господстват над света. Възможна е идеологическа подмяна от едното към другото. Към това се прибавя една и съща ненавист към демокрацията - капиталистическата, в тази ситуация с комунизма, нерелигиозна, в тази ситуация с ислямизма.
За да опростим: от една страна, има отворени общества, като нашето, от другата са неговите врагове - през вчерашния ден комунистите, фашистите и нацистите (по реда на появяването им на сцената през ХХ век), през днешния ден - ислямистите.
- Как бихте определили днешното ислямо-левичарство? Не е ли прекомерно неразбираемо това разбиране?
- Радикалността на терористите ислямисти се харесва на някои леви екстремисти, които виждат в нея продължение на класовата битка, уподобявайки терористите с “прокълнатите на земята ”, с изоставените от глобализацията, което не е правилно, тъй като спонсорите и причинителите на атентати произлизат най-често от образованите, даже привилегировани среди.
- Трябва ли да има закони за левия негационизъм или това единствено ще го ускори?
- Историята няма нищо общо със закона, в противоположен случай попада в клопката на формалната история, присъща за диктатурите и тоталитарните режими. Историческата истина е дълго пътешестване, което зависи само от дебата сред историците, сред жителите също. Историята се написа посредством съпоставянето на хрумвания, като обстоятелствата, несъмнено, не трябва да се отхвърлят, нито изкривяват съгласно едно или друго разбиране. Освен това, възбраната постоянно рискува да притегли екстремисти от всевъзможен тип, склонни да мислят, че крият нещо от тях. С негационизма би трябвало да се борим с оръжията на рецензията.
Превод от френски: Галя Дачкова
- Именно тъй като живеем в посткомунистически свят, е значимо да разберем каква беше тази идеология и произлизащата от нея система, да забележим какво е останало през днешния ден в страните, които не престават да се осланят на нея, и в главите на хората, които тази теория е очаровала.
Преди две години, във връзка 100-та годишнина от октомври 1917 година, събитието, сложило началото на комунистическия ХХ век, същинската действителност на тази трагична история остана скрита от доста клишета, макар потвърдените и безспорни обстоятелства. Именно това е негационизмът: не пояснение на историята, което е въпрос на мнение, а отказване на действителността.
Представянето на появяването на комунизма като красиво завладяване на индивида, с неговите славни страници, популяризирани от тогавашната агитация, целяща точно да скрие истината за драмата, които множеството медии използваха преди две години, без да помислят, символизира устойчивостта на този негационизъм.
Ако не погледнем в лицето тази история, сме обречени да не разберем нейното завещание, като политиката на Русия при Путин, популисткия уклон на някои някогашни социалистически европейски страни или пък експанзионизма на Китай. В по-широк смисъл, в случай че не забележим равносметката от комунизма, в случай че я омаловажим или по-лошото - отречем, може да позволим на други смъртоносни идеологии от този или друг вид да провокират същите пагубни последствия. Борбата с левия негационизъм, както всички форми на негационизъм, е колкото въпрос на морал, толкоз и защитна мярка, в името на “Никога повече! ”.
- С отричането на нацистките закононарушения се борим сурово, до момента в който отричането или омаловажаването на закононарушенията на комунизма се приема. Как си обяснявате този двоен стандарт?
- Двата случая са разнообразни. На първо място, нацизмът беше надвит и наказан от спечелилите, комунизмът рухна самичък и не беше обект на никакъв развой, бил той и честен. Така че нашето отношение към предишното не е едно и също. Освен това техните идеологии нямат нищо общо: едната е изключваща, до момента в който другата, противоположното - претендира, че е обединителна. От едната страна - определен народ против всички останали нации, а от другата - обещанието за ярко бъдеще за цялото човечество. Нацизмът развива неравенството на расите, до момента в който комунизмът предлага класово равенство; отменяне против привличане, по този начин да се каже. Егалитарното общество, дадено от комунизма, сграбчва всичко хора, това е повода, заради която е толкоз мъчно да се одобри неговата равносметка, тъй като тя убива всяка вяра.
Впрочем, и това е от значително значение, геноцидът над евреите е посягане към всички хора, тъй като става дума за елиминиране на Другия, т.е. на мен, тъй като аз постоянно съм различен за някого. Класовото изтребване, осъществено от комунистите, е по-позволено, в случай че дръзвам да кажа, защото става дума за елиминиране на политическия зложелател, нещо, което хората постоянно са практикували, откогато живеят в общество. Само че, и в това е значителният и пагубен принос на комунизма за човечеството, в никакъв случай страните не са практикували толкоз кървава революция против личния си народ, както тези, които се осланят на тази идеология.
- Често се счита, че отрицателите на газовите камери идват от крайната десница. Вие обяснявате, че идеологическият генезис на негационизма е по-сложен и може да има пропускливост сред крайнодесния и крайнолевия негационизъм…
- Сред отрицателите на газовите камери има такива, които са водени от расови аргументи, които изобличават претенциите на евреите, че са богопомазан народ и, в последна сметка, са заслужили ориста си. Обвиняват ги, че желаят да оползотворят мъченичеството си. Те се стремят да омаловажат геноцида, да потвърдят, че лагерите за изтребване не са били това, което се приказва.
На другия ръб, който е политически, са тези, които настояват, че Аушвиц е послужил за заслон на съдружниците, на капиталистическите демокрации, с цел да скрият или омаловажат личните си закононарушения (колониализъм, употреба от човек на човека и т.н.). Те също слагат под подозрение мащаба на закононарушението. Подобно пояснение размахват отрицателите на комунистическата равносметка, които настояват, че изтъкването на драмата на ГУЛАГ служи да се прикрият злоденията на капитализма. По това всички негационисти си наподобяват.
- Защо левият негационизъм, както и десният, постоянно вървят ръка за ръка с антисемитизма?
- Крайнодесните и крайнолевите негационисти се сплотяват в изобличението на Израел - който, съгласно едни, е оправдание за западното възприятие за виновност, а съгласно други - предмостие на капитализма-империализма на арабска земя. За благополучие, антисемитизмът е отритнат, всички настояват, че са антиционисти, само че в реалност постоянно Евреинът, Другият е този, който пречи, за който става дума.
Антисемитизмът не е привилегия на нито един лагер. На расовата конотация на десницата подхожда класовата визия на левицата, която дълго време е отъждествявала евреите с богатите. Това доближаване на негационизмите на гърба на Израел - без значение какво мислим за политиката, водена от тази страна - е червено-кафяво преобразяване, мълчешком съглашение против общия зложелател, сходно на предвоенния пакт Хитлер-Сталин против демокрациите.
- Китай, който одобри глобализирания капитализъм, през днешния ден се радва на известна политическа и медийна благосклонност. Не е ли той не по-малко комунистически?
- Комунизмът на власт се характеризира с един неоспорим и боготворен водач, една-единствена идеология, една партия. Китайската национална република дава отговор на тези критерии. При комунизма е значим абсолютният надзор на властта, като този на китайската партия-държава. Капиталистическата лакомия, която е сляпа пред необятния пазар на някогашната империя, послужи и към момента служи на тази тоталитарна комунистическа власт да укрепва могъществото на страната и да утвърждава контрола си над обществото.
Някои демокрации стартират да схващат това, до момента в който Пекин от ден на ден постанова своите възгледи на интернационалната сцена. В историята има едно предписание, че режим, който потиска личния си народ, какъвто е казусът с комунистите в Китай, съставлява опасност и за своите съседи. Така че възходът на китайския империализъм е евентуална заплаха. Медиите, смаяни от триумфите на Народната република (дължащи се значително на западните вложения, да не го забравяме), стартират също да се тревожат. Беше време.
- Каква е отговорността на интелектуалците, изключително на френските, за този негационизъм? Защо комунизмът упражнява такова въздействие върху тях?
- Днешният ляв негационизъм се корени в слепотата на интелектуалците за комунизма през целия ХХ век. Създаването от Ленин на партия на професионални революционери, предопределена да размени загиващия пролетариат, който се е обуржоазил, с цел да прави гражданска война, разреши на дребнобуржоазните интелектуалци (средата, от която произлизат множеството комунистически ръководители) да се окажат в сърцето на протичащата се история.
Марксизмът-ленинизмът отговори на устрема на интелектуалците, които още от Платон мечтаят да водят народа, предлагайки му и управление, и пътен лист: да създадат гражданска война, с цел да построят социализма, който би трябвало да докара до комунистически парадайс. Най-тъжното в тази слепота е измяната на вярата от самата комунистическа процедура. Действително всички интелектуалци, които не се подчиниха на партийната линия, бяха първите премахнати от въпросните режими, под аплодисментите на техните сътрудници на Запад, които оставаха опиянени от доктрината. Във Франция традицията на политическа ангажираност на интелектуалците, още от епохата на Просвещението, изяснява особеното им увлечение към комунизма, със съпътстващата го слепота.
- Според троцкистите ленинизмът няма нищо общо със сталинизма. Не се ли отклони от правия път комунистическата идеология? Може ли да бъдеш болшевик, без да си взаимен с неговите всеобщи закононарушения?
- Ленин е изобретателят на комунистическата система, всички останали ръководители единствено са я ползвали, разкрасявайки методите му. В историята на комунизма няма раздор, а последователност, нещо по-лошо: утежняване с апотеоза на безспорната драма на алените кхмери в Камбоджа.
Независимо дали го искаш или не, да твърдиш, че си болшевик, или да си бил подобен без страдание, значи, че се нагърбваш с тази история и тази равносметка. Можем ли да си представим един национал-социалистически симпатизант да се оправдава за нацистката политика? Затова и равносметката на комунизма е толкоз сложна за схващане. Тя визира толкоз хора в международен мащаб, че избират да я не помнят или отрекат.
- Същите ли са механизмите на отрицанието на някои интелектуалци по въпроса за ислямизма?
- До известна степен има подобие сред комунизма и ислямизма, разбиран като политическа интерпретация на мюсюлманската вяра: една и съща рекламация, че желаят да трансформират хората, налагайки им общи способи на живот, и една и съща упоритост да господстват над света. Възможна е идеологическа подмяна от едното към другото. Към това се прибавя една и съща ненавист към демокрацията - капиталистическата, в тази ситуация с комунизма, нерелигиозна, в тази ситуация с ислямизма.
За да опростим: от една страна, има отворени общества, като нашето, от другата са неговите врагове - през вчерашния ден комунистите, фашистите и нацистите (по реда на появяването им на сцената през ХХ век), през днешния ден - ислямистите.
- Как бихте определили днешното ислямо-левичарство? Не е ли прекомерно неразбираемо това разбиране?
- Радикалността на терористите ислямисти се харесва на някои леви екстремисти, които виждат в нея продължение на класовата битка, уподобявайки терористите с “прокълнатите на земята ”, с изоставените от глобализацията, което не е правилно, тъй като спонсорите и причинителите на атентати произлизат най-често от образованите, даже привилегировани среди.
- Трябва ли да има закони за левия негационизъм или това единствено ще го ускори?
- Историята няма нищо общо със закона, в противоположен случай попада в клопката на формалната история, присъща за диктатурите и тоталитарните режими. Историческата истина е дълго пътешестване, което зависи само от дебата сред историците, сред жителите също. Историята се написа посредством съпоставянето на хрумвания, като обстоятелствата, несъмнено, не трябва да се отхвърлят, нито изкривяват съгласно едно или друго разбиране. Освен това, възбраната постоянно рискува да притегли екстремисти от всевъзможен тип, склонни да мислят, че крият нещо от тях. С негационизма би трябвало да се борим с оръжията на рецензията.
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ